Скучен ли е романът „Под игото“ на днешните тийнейджъри? Избрана
- Написана от 20 ОУ "Тодор Минков"
- размер на шрифта намалете шрифта увеличете размера на шрифта
- Публикувана в Мероприятия
- Печат
- Е-мейл
Вазовите герои се отърсиха от праха на времето и оживяха в актьорските превъплъщения на шестокласници от 20. ИОУ. В час по литература класната стая се превърна в импровизирана сцена, на която учениците изиграха „Представлението“, глава XVII от първа част на „Под игото“.
Съвсем като ентусиазираните самодейци от възрожденския театър нашите актьори сами се погрижиха за костюмите и реквизита. Момичетата покриха ластичните дънки с престилки от народни носии, а дългите си коси прибраха в забрадки. Самозалепващи се изкуствени мустаци, черен хартиен цилиндър, картонена сабя, дървен лък със силиконови стрели помогнаха на децата по-убедително да влязат в кожата на Вазовите герои.
От сцената се понесоха воплите на Геновева, провикванията на кака Гинка, негодуванието на Стефчов, възраженията на Хаджи Смион, примесени със спонтанния смях на актьорите. Границите между действителността и условния свят на изкуството се размиха точно както описва Иван Вазов преди повече от 120 години. И това е само едно от доказателствата, че романът „Под игото“ е още жив, вълнуващ, пълен със смисъл и емоции.