Споделено

ЗА ИНТЕРНЕТ СИГУРНОСТТА НА ДЕЦАТА - ПРЕДНАЗНАЧЕНО ЗА РОДИТЕЛИТЕ

От Форум: Родителска среща - „От нас зависи“- Училищно консултиране 51 СУ

Малко полезна информация в 21 точки:

1.      Децата вече са в нета. В интернет. Онлайн. Няма как да го спрете. Както не може да спрете тока, да забраните автомобилите, или просто да ги изолирате на безлюден остров. Преживейте го. И им помогнете да се ориентират и да се научат.

2.      50% от децата не споделят с родителите си какво правят в интернет. 43% от децата смятат, че са по-компетентни онлайн от родителите си. И най-вероятно са прави.

3.      Децата все по-рано влизат в социалните мрежи, като вече средната възраст е 7 години. А от групата на 9-11 годишните, 74% имат профили в социалките.

4.      Дигитални и медийни умения нямат общо с програмирането. А са важни когнитивни умения. Трябва да се учат от всички деца още от ранна възраст.

5.      Човек се научава да бъде родител в дигиталната ера. Не се ражда такъв. Трябва да положите малко усилия. Научете важните характеристики на социалните мрежи и какви възможности за контрол и сигурност предлагат.

6.      Няма лошо в създаване на защитен детски профил и въвеждане на правила. Както и програми за родителски контрол. Даже трябва. До някаква възраст. Като детските столчета в колата. Въвеждане и комуникиране на правила само подобряват дисциплината и предпазват децата.

7.      Пазенето на правата на децата не означава да неглижирате опасностите. Вие им пазите правата на свободно движение, но ги учите да не пресичат на червено. С достъпа до интернет е същото.

8.      Заедно с детето седнете, направете профилите, разгледайте възможностите, поговорете за заплахите. Покажете как голям човек може да направи фейк профил на 12-годишно дете. Обсъдете как трябва да реагира при контакт с непознат. Създаването на доверие започва от рано и се гради всеки ден. Не се карайте, ако е започнало да си говори с някой. А се опитайте заедно да го проучите дали не представлява заплаха.

9.      Използвайте интернет възможностите за обучение и взаимно разбиране. Емотиконите например може да се използват за начални стъпки в емоционалната интелигентност.

10.  Подкрепяйте творческо начало у децата си. Помагайте им да създават съдържание. Има толкова много полезни сайтове за книги, музика, танци и други. Няма точна възраст кога да започнат да качват видеа, разкази или друго. Когато са готови, тогава.

11.  За съжаление педофилите нямат законово задължение да се регистрират в полицията като се преместват след като си изтърпят наказанието. И никой не знае какво правят. Това, че някой има Детски Парти Център, не означава, че не е такъв.

12.  Педофилите не са в порно-сайтовете. Те са в социалните мрежи или сайтове за детски онлайн игри или други места, които се посещават от деца. При проблеми подавайте сигнали на www.cybercrime.bg. Анонимно е.

13.  До 18г. родителят носи отговорност за действията на детето. Значи трябва да знае какво прави в интернет. Както знае какво прави на детската площадка. Не трябва да има разлика във вида и степента на контрол.

14.  Докато гледате сериал и си мислите, че детето е добре в другата стая на компютъра или със смартфона, то може да има профили във всички социални мрежи. Тишината вече не е само повод за почивка. А повод да се запитате какво става. Повечето деца, станали жертва на педофили в интернет, не са имали добър контрол върху себе си.

15.  Бъдете внимателни какви снимки на децата си публикувате. И какви пускат децата ви. Никога не знаете кой какво гледа, копира, споделя, запазва или друго. Както и какви компилации или монтажи може да бъдат направени.

16.  Напишете "21 златни правила за киберсигурност в училище". И говорете с учителите и другите родители. От вас зависи всички деца да са наясно какво правят и какво може да се случи.

17.  Не е решение да им взимаме телефоните, а да говорим. Да обясняваме, за да разберат. Токът може да ни убие. Но не живеем в пещери на свещи. А учим децата да не бъркат в контакта. Така е и с използването на интернет.

18.  Сексуалното образование може да запълни дупката за информация. Децата така и така искат да научат. От вас зависи кой ще е учителят.

19.  Слушайте децата си, имат много какво да кажат. Комуникацията е двустранен процес. Помагайте им, ако имат нужда. Подкрепяйте ги, ако са несигурни.

20.  Компютърните игри сами по себе си не са страшни. Даже повечето са полезни. За концентрация, за мислене, за стратегическо планиране, за рефлекси, за комбиниране с други хора за постигане на трудни цели. Само някои игри са проблем, защото източват пари. Страшно е и пристрастяването. Но то е следствие от някаква липса. Намерете причината.

21.  Всяко поколение има шанс да е прекрасно. Помогнете му, не го спирайте.

Това далеч не е всичко. Всеки родител сам трябва да намери път към детето си. Но общото е едно. Живеем в нова реалност. Не можем да върнем миналото и да премахнем технологиите. Трябва да се научим да живеем с тях. Трябва да подготвим децата си за бъдещето. Което рязко пристигна. И днес вече е тук. Това е само началото на разговора.

Продължава...

КАК ФИЗИЧЕСКАТА АКТИВНОСТ ПОДОБРЯВА ОЦЕНКИТЕ НА УЧЕНИЦИТЕ

  Децата са родени да играят, да тичат, да се движат. Спортът и физическата дейност не влияят само на телесното развитие на децата, но те стимулират когнитивното им развитие и това дава на децата всичко, от което се нуждаят, за да се развиват по-добре в и в образователно, и в социално отношение.

Според проведено проучване, децата, които са активни 20 минути преди тест или контролно, постигат по-добри резултати от съучениците си.  Учениците, участващи в краткотрайни забавни упражнения успяват по-лесно да се фокусират върху своята домашна работа, в сравнение с останалите. Дори само 5 минути умерена до усилена физическа активност може значително да подобри концентрацията в час.

Проучванията показват, че физически активните класове подобряват своите резултати в сферата на математиката и хуманитарните науки (особено в четенето и правописа). Физическата активност дава енергия на мозъка при процесите, занимаващи се с числа и думи. Всъщност, физическото благосъстояние може да повиши успехите с до 40%.

Ето седем начина, чрез които научните изследвания показват, че упражненията могат да подобрят оценките на учениците:

Упражненията подобряват способността на детето да се концентрира

За да постигнат добри резултати по време на тест, децата трябва да са в състояние да се съсредоточат върху задачата. Проучванията показват, че упражняването преди теста помагат да се увеличи обемът на базалните ганглии – важна част от мозъка, която помага при контрола и вниманието.

Упражненията увеличават обхвата на вниманието на детето

Децата, които са физически активни са склонни да могат да се съсредоточат върху дадена задача     за по-дълъг период от време – умение, което определено е полезно, когато те срещат труден математически проблем.

Физическата активност подобрява паметта

Възможността бързо да си спомняте основните факти и концепции е от решаващо значение за успешното провеждане на тестове, а изследванията показват, че физическата активност може да помогне и в това отношение.

Упражненията повишават доверието

Редовната физическа активност повишава увереността и самоуважението във всички области на живота, включително и в академичните среди. Учениците, които са по-уверени в себе си, решават своите проблеми по-лесно.

Упражненията намаляват стреса и безпокойството

Какво ще стане, ако се проваля? Ами ако забравя всичко? Какво ще стане, ако химикалът ми спре и калкулаторът ми се откаже да работи? Физическата активност може да помогне с изчистването на  ума, като по този начин да намали стреса и да подтисне тези негативни мисли.

Физическата активност повишава креативността

Понякога да се справим добре на тест изисква повече от малко творчество. Изненадващо е, че физическата активност подобрява различното и разчупено мислене, което води до осезаемо увеличаване на способността за решаване на творчески проблеми.

Предимствата на физическата активност се увеличават с течение на времето

Докато някои от ефектите от физическата активност са непосредствени, дългосрочните ползи за психичното здраве са още по-големи. С течение на времето упражненията могат да увеличат невропластиката на учениците, като им позволят да формират нови пътища в мозъка си и да стават по-бързо учащи.

 

 

 

 

 

Продължава...

ЕМОЦИОНАЛНАТА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ ПРИ ДЕЦАТА − ОГЛЕДАЛО НА РОДИТЕЛИТЕ

 

През последните 20 години все повече се говори за емоциите, за тяхната важност и значение. Учените са установили, че около 80% от успеха в социалната и личната сфера се определя именно от нивото на развитие на емоционалния интелект и едва 20% от всеизвестния IQ – коефициент на интелекта, измерващ умствените способности на човека.

Самият термин „емоционален интелект“ е въведен от Хауърд Гарднър през 1983 година в книгата му „Рамки на ума“ (Frames of Mind: The Theory of Multiple Intelligences), а неговата популярност расте и интересът към темата не угасва, особено що се отнася до децата.

Вече има училища с нов подход към обучението, които постепенно се отдръпват от твърдата ориентация в посока интелектуално развитие и конкуренция, като правят избор в полза на методите, основани върху сътрудничеството и насочени към задълбочаване на емоционалната грамотност на децата.

Нека разгледаме какво представлява емоционалният интелект.

Емоционалният интелект е умението да се разпознават чувствата, да се изразяват и да се овладяват адекватно. Става дума за това как се справяме с душевна болка, разочарование, стрес, обида и неприятности. Освен това понятието включва и способността за дълбока емпатия (съпреживяване) – умението мъдро да водим другите и да следваме другите, без да губим себе си, да уважаваме чуждите граници и да развиваме своите таланти, да приемаме и да даваме любов и подкрепа.

Може съвсем резонно да попитате: защо е толкова важно да развиваме емоционалната интелигентност? Отговор дават многобройните изследвания на учените, които показват, че ниското ниво на емоционален интелект може да доведе до затвърждаване на комплекс от качества, наречен алекситимия. Алекситимията − затруднение в осъзнаването и определянето на собствените емоции − повишава риска от поява на психосоматични заболявания при децата и възрастните. Освен това хората, които не са чувствителни към своите емоции и емоциите на другите, трудно разбират собствените си потребности, желания, съответно те имат проблеми в изграждането на близки отношения – било то дружба, партньорство или семейство.

По този начин умението да се ориентираш в собствените си чувства и да ги управляваш е личностен фактор, укрепващ психичното и соматичното здраве на детето.

Оказва се, че усъвършенстването на логическото мислене и кръгозора на детето още не е залог за неговия успех в живота. Много по-важно е детето да е овладяло способностите на емоционалния интелект, а именно:

·         умението да контролира своите чувства така, че да не „прелеят“;

·         способността съзнателно да влияе върху своите емоции;

·         умението да определя своите чувства и да ги приема такива каквито са (да ги признава);

·         способността да използва емоциите си за свое благо и за благото на околните;

·         умението ефективно да общува с другите хора, да намира общи точки на съприкосновение с тях;

·         способността да разпознава и да признава чувствата на другите, да се представя на мястото на другия човек, да му съчувства.

Изследователите са установили интересна закономерност – емоционалният интелект се повишава с придобиването на жизнен опит, като се увеличава в периода на младостта и зрелостта.

Как да развиваме емоционалния интелект у децата?

Възможни са два подхода към развитието на емоционалния интелект – може пряко да се работи с него, а може и косвено – чрез изграждане на свързани с него качества. Днес вече е доказано, че върху формирането на емоционалния интелект влияе насърчаването на такива личностни свойства, като емоционалната устойчивост, положителното отношение към себе си, готовността да видиш причината за случващите се събития в теб самия, а не в околните и в случайни фактори, и емпатията (способност към съпреживяване). По такъв начин, развивайки тези качества у детето, можем да повишим неговия емоционален интелект. Съществуват и специално разработени програми за деца, при които в малка група децата се учат да преживяват различни емоции, да се сблъскват със своите преживявания и преживяванията на другите, заедно да търсят изход и да създават нещо ново и уникално. Такива групи помагат на децата да повишат своя емоционален интелект и да подобрят техните комуникативни навици.

И, разбира се, както всички ние знаем, децата са огледало на родителите. Следователно, колкото по-високо е EQ на родителя, толкова по-високо ще бъде то и при детето – в сложна ситуация родителят чрез собствения си пример ще показва какво е съпреживяване, съчувствие, емоционална отзивчивост, как да бъдем чувствителни и към себе си, и към околните. А както е известно, умението да бъде чувствително към себе си и към своите преживявания се залага у детето до 7-годишна възраст, и колкото повече то пораства, толкова по-бавно става обучението на този прост и в същото време жизнено важен навик. При възрастния човек това може да отнеме години в кабинета на психотерапевта. Тъкмо затова е важно още от детството да развиваме кръгозора, логиката, аналитичното мислене, но също и емоционалната сфера.

Ето няколко идеи за това как можете да развивате емоционалния интелект вкъщи заедно с децата си:

1.      Тази игра може да се играе от цялото семейство и с другите деца. Вземете магнитчета emoji – децата обичат да играят с тях – сложете ги в една торбичка, разбъркайте ги и теглете всеки поред. Идеята е детето, без да показва какво е изтеглило, да изобрази чувството, което му се е паднало, а останалите да се опитат да отгатнат. След като са отгатнали, то трябва да разкаже някоя своя история за това как е изпитало такова чувство. Какво се е случило, кой му е помагал, как се е справило (ако е било обида, страх, яд…) или с кого е споделяло своите преживявания (ако е било радост, възторг, обич…). И така всеки поред. Тази игра ще помогне на детето да осъзнае, да преживее и да премине през различни емоции, да се научи да ги изразява и да се справя с тях, да ги споделя с другите. Освен това тя сближава и вие можете да научите много нови неща за вътрешния свят на своето дете, а то за вас.

2.      Обсъждайте всичко, което се случва около вас и във вашия живот. Ако сте прочели някой разказ, обсъдете го, попитайте кой от героите се е харесал на хлапето, на кого би искало да прилича то. Какви чувства е предизвикало произведението –тъгували ли сте заедно с героя, ядосвали ли сте се на онези, които са го предали, обидили или са се радвали на победата? В максимална степен въвличайте емоционално детето в случващото се. Като вървите по улицата и насреща виждате майка, която се кара на детето си, попитайте вашето дете – то как се чувства, когато вижда такова нещо. Как преживява недоразуменията и караниците помежду ви. Съчувствайте на мокрото кученце, на старата баба, която я болят краката, на гладното коте. Нека светът оживее и се изпълни с емоции.

3.      Музикални вечери. Добро упражнение за емоционалната сфера е музиката – тя е способна да докосне най-дълбоките струни на душата ни. През студените зимни вечери с чаша чай и различни вкусотии музикалната вечер може да се превърне в наистина незабравимо преживяване. Започнете с класиката. Особено добре би било като начало да включите „Годишни времена“ (Вивалди, Чайковски), валсовете на Шопен, серенадите на Шуберт, музиката на Моцарт. Като пуснете „Годишните времена“, помолете детето да затвори очи и докато слуша музиката да си представя какво е времето сега навън. Дали вали дъжд или пък фучи виелица, дали бълбукат ручейчетата или грее ярко слънце. Интересно, че децата по-бързо от възрастните познават сезона. Можете да предложите на хлапето да извае от пластилин онова, което му се приисква, когато слуша тази музика, а след това да разкаже за това, което е изваяло. Или пък да вземе боички и да даде воля на творчеството и експресията. Добре би било и вие да се включите в този процес, тогава и обсъждането ще бъде пълноценно – всеки ще споделя своите преживявания. Такива вечери много сближават хората – когато разкриваме своите чувства пред друг човек, по този начин ние ставаме сякаш по-раними, но от друга страна се сближаваме още повече.

Автор Олеся Ямполска, Доктор - невролог, психиатър и психотерапевт. Многогодишен стаж като семеен терапевт, специалности Кризи и Травми, Гещалт, Системно-векторна психология, Детско възпитание и Развитие. Автор на множество статии, книги и семинари.

 

Продължава...

КОГАТО УМНИТЕ ХОРА МИСЛЯТ ПО НЕРАЗУМЕН НАЧИН

 

Обичаме да мислим за себе си като за съвършено рационални създания и често успяваме да минем за такива. Съжалявам, ако го чувате от мен за първи път, но всичко това е само привидно. Под обвивката на Homo sapiens, в която пристигаме на тоя свят, витае главозамайваща ирационалност.

Тя не дискриминира по джендър, раса, възраст и коефициент на интелигентност. Тя е там за всички ни и в огромната част от случаите ни помага да преминаваме по-лесно през изчислителните предизвикателства, които животът подхвърля в краката ни – прави ни по-ефикасни, пести ни време и умствена енергия.

Съсипващото е в това, че с нейна помощ ние създаваме една „субективна социална реалност“ или иначе казано – грешим в преценката си, залъгваме себе си и действаме неразумно. За да не я наричаме повече „тя“, ще въведем официалното ѝ наименование: когнитивна склонност. Сега е ред да ви представя 9 добре изследвани начина, по които вървите против рациото всеки ден.

1. Ефект на закотвяне

Когато един кораб хвърли котва и след това реши да потегли, той е обречен да се върти около нея. По подобен начин и вашият ум е обречен да кръжи около първия къс информация, възникнал в контекста на вземането на едно решение. Представете си, два отделни сценария, в които трябва да отгатнете на каква възраст е починал Хитлер. В първия случай ви питам дали е доживял 120 години. Във втория ви питам дали е надживял 9? Вие отлично знаете, че моите въпроси са смехотворни, но вероятността в първия случай да посочите значително по-голямо число е висока и това е установено по пътя на лабораторния експеримент.

2. Наличностна евристика

Ето го и засуканият начин да кажем колко склонни са хората да надценяват важността на личния си опит и собствените си наблюдения. Аз мога до несвяст да ви показвам научни сведения за това колко вредно е да се пуши, но ако вие имате дядо столетник, който е закоравял пушач, може би ще ме помолите да взема научните си сведения и да си… свия една цигара с тях.

По-имагинерен, но също толкова удачен е примерът, в който някой отрича отрицателния прираст на населението, защото сестра му е родила преди месец. Друг вариант е да не вярвате в глобалното затопляне, защото сега е студено и вали сняг. И така

3. Стаден ефект

Вероятността да вярвате в нещо е правопропорционална на броя на хората, които вярват в това нещо. Тери Пратчет го е казал малко по-поетично: „Коефициентът на интелигентност на съществото, наречено тълпа, е корен квадратен от броя на хората в нея.“ Както малкото дете убеждава майка си, че трябва да има колело, защото всички имат колело, така и пораснали хора поверяват здравето си в ръцете на шарлатани, които са широко популярни.

4. Сляпа точка

Неспособността за разпознаване на собствените когнитивни склонности е когнитивна склонност сама по себе си. Хората винаги са по-готови да виждат недостатъците в мисленето на околните, отколкото своите собствени.

5. Подкрепяне на избора

Казано понародному: „Никой не обича да си признае, че се е прецакал!“. Когато направите определен избор, ще въртите, ще сучете, но ще намерите начин да бъдете доволни от него. „Много съм щастлива, че на морето валя през цялото време, защото се наспах царски и прочетох сума ти книги!“, „Кучето ми е злобна твар, което го прави страхотен пазач!“, „Новата ни кола е фантастично грозна – дори най-отчаяният автоджамбазин няма да иска да ѝ посегне!“

6. Склонност за потвърждаване

Запомнете тази склонност, защото една огромна част от странностите в мисленето ви произлизат от нея. Позната от ранна детска възраст като „Чуваш само, каквото ти изнася!“, това е избирателната ни пропускливост за онази информация, която потвърждава съществуващите ни убеждения. Подобно на пословичната монета, тя си има и друго лице – упорството да останем слепи и глухи за всеки аргумент, който противоречи на вкоренените ни вярвания.

Този мисловен уклон е толкова силен, че благодарение на него е практически невъзможно да бъде забелязана продуктивна дискусия в интернет. Дебатите наподобяват някаква пародия на партия шах, в който всеки играч си е донесъл собствена дъска, има само фигури от единия цвят и държи да убеди другия, че шах винаги се е играел ПО ТОЗИ НАЧИН!

7. Илюзия за серийност

Щом така и така сме на спортна тематика, ще трябва да ви представя една илюзия, която тормози в еднаква степен спортисти и фенове. Това е измамното усещане, че някой е „влязъл в серия“. Това може да е баскетболен играч, който „ще вкара пак“, защото е отбелязал вече три пъти поред или пък игра на рулетка, в която знаем, че е „започнало да се пада само червено“.

Неприятно, но фактът е, че статистически погледнато всички тези явления са плод на случайността, подкрепена от нашата склонност да групираме подобните събития и да им придаваме особен смисъл. Математическите анализи на подобни поредици показват, че шансът един играч да „се разпише“ (или пък топчето да попадне на червено) по никакъв начин не се повлиява от това дали предният му опит е бил успешен. Всеки изстрел е сам за себе си – абсолютно независимо събитие. Всичко е 50/50.

8. Афинитет към изтъкнатото

Нали знаете как малкото мазно петно на съвършено бялата ви рокля е всичко, което виждате? Боде ви очите и изяжда съзнанието ви, въпреки че обективно погледнато е една незначителна мазна капчица насред огромен океан от ослепително бяло. По същия този начин умът ни обича да се вторачва в най-разпознаваемите и изтъкнати черти на дадена личност или идея и да се абстрахира от голямата картина, която винаги е по-важната. Обикновено това се случва, когато се сблъскаме с нещо неочаквано или шокиращо, но може да стане и когато вниманието ни бъде насочено към конкретна особеност.

Когато чуем новина (или още по-лошо – серия от новини, защото така работят медиите) за пострадал от падаща висулка човек, умът ни автоматично увеличава страха от подобно събитие, въпреки че рискът от него е останал непроменен. Ако разберете за катастрофирал наскоро самолет, дълбоко ще се замислите преди да резервирате следващото си нискотарифно пътешествие, особено ако е към фаталната дестинация. Но окото ви няма да мигне, докато сядате зад волана на автомобила си, нищо че шофирането продължава да е по-рисковото от двете занимания.

Същата тази склонност се използва от онлайн търговците, за да предпочетете бутона „ДА, ИСКАМ!“ пред „не желая“.

9. Всичко е добре, когато свършва добре?

Името на шекспировата пиеса е добър начин да обрисуваме онова, за което точният термин на английски е “outcome bias”. Друг вариант да си го преведем в по-близки до мисленето понятия е афоризмът „Целта оправдава средствата“. Това е нашата склонност да съдим за правилността на едно решение по това, което е произлязло от него.

Радостта, че сте спечелили пари на ротативките не означава, че хазартът е хубаво нещо. Шансът за успех една операция е предварително известен, но в зависимост от това какъв е изходът от нея, решението на хирурга да я проведе ще бъда оценено като гениално или безразсъдно. Истината е, че никой не знае какво ще се случи, докато взима решение с неясни последствия, но също толкова вярно е, че много обичаме да казваме „Знаех си, че така ще се случи!“, след свършения факт.

Кирил Русев

Продължава...

ЕТО КАКВО СЕ СЛУЧВА, КОГАТО РОДИТЕЛИТЕ НЕ ПОСТАВЯТ ГРАНИЦИ

1. Родителите се съгласяват с желания, на които не бива да се угажда и които носят вредни последици, като например, редовното лягане късно вечер, което прави детето раздразнително и изморено и то не се справя добре с нормалните и подходящи за възрастта задачи, свързани с развитието му.

С такова дете не само не е приятно да се живее, но започва да страда и самоуважението му, защото то не се справя с неща, с които другите деца се справят.

2. Желанията на детето са удовлетворени за чужда сметка: по-малко братче или сестриче, родител, ресторанта, в който сте отишли за вечеря и т.н. Ако оставим настрана братчето, родителя или ресторанта, това се отразява зле на самото дете.

Детето се научава, че винаги получава каквото иска, което, разбира се, ще затрудни създаването на приятелства, а също и на интимна връзка в последствие. Ето защо приемаме либерално възпитаните деца за егоцентрични или глезльовци.

3. Детето научава, че разочарованието и тъгата са неприемливи, когато то осъзнае на някакъв етап, че родителите му ще направят всичко по силите си то да не изпита разочарование. След това детето да края на живота си ще прави всичко възможно да избегне чувството, което се бои, че ще бъде непоносимо за него.

Предотвратяването на разочарование ще принуди детето да прави неща, които ще имат деструктивен ефект върху него – например да избягва всякакъв риск, да настоява на своето или да мами, за да спечели. И тъй като то никога не се научава да приема по-предизвикателните си чувства, то има нисък коефициент на емоционална интелигентност.

4. Детето никога не се научава да си самоналага граници с любов, а това умение за самоконтрол е от решаващо значение за възрастните. Следователно детето никога не развива самодисциплина и заради това не може да следва цели, което е необходима част от щастливия живот.

Ето защо либералното възпитание саботира способността му за постигането на нещо в живота.

5. Детето никога не научава, че щастието не се постига от изпълняването на желанията и че ако му изпълняваш всяко едно желание накрая ще се сблъска с разочарование.

Много вероятно е детето да прекара целия си живот в търсенето на това "едно нещо", което вярва, че ще го направи щастливо, откривайки че то му убягва.

6. За детето става много по-трудно установяването на стабилно вътрешно щастие, което не зависи от външни обстоятелства, защото му е много по-трудно да си създаде дълбоко положително самоуважение. Какво значи това?

Стабилното вътрешно щастие произлиза най-простичко от това да приемем и да се отнесем с разбиране към всичките прояви на личността, включително и ядосаната, тъжна и разочарована част от нас.

Родителите, които се държат така, сякаш тази част трябва да се избягва, отправят посланието, че тази страна от личността на детето е неприемлива. И децата остават с чувството, че не ги обичат изцяло.

7. Децата трябва да знаят, че ролята на родителите им е различна от тяхната, и включва това да им осигурят безопасност. Когато хората казват "Децата няма да спрат да опитват, докато не открият границата" те имат точно това предвид. Децата искат да имат граници, защото искат някой друг да поема отговорност за нещата.

Доста плашещо е за децата да си мислят, че няма кой да поеме нещата в свои ръце, защитавайки ги от страшния свят навън.

8. Либералните родители непрекъснато правят компромиси с неща, които са важни за тях. Например, може да оставят детето да се държи зле с тях. Или може да го разглезят, позволявайки му да виси пред телевизора (компютъра) повече време вместо да се концентрира върху домашните си, въпреки че знаят, че това саботира училищните постижения на детето.

Тези компромиси правят възпитанието на детето по-неудовлетворително, защото родителят жертва очаквания, които са важни за него и които могат да бъдат полезни за детето му.

9. Либералното възпитание подкопава връзката родител-дете. Когато децата не могат да имат доверие, че родителят ще им помогне да се справят с всяка емоция, те не се чувстват свързани с него. Когато детето не може да се довери, че родителят ще определи граници, които ще запазят здравето и безопасността му ("Добре, предполагам, че може и да не си слагаш тази каска, ако така искаш…", "Добре, може да прекараш нощта на това празненство без родители"), детето губи уважението си към родителите и става по-предизвикателно, търсейки граници (и доказателство, че наистина е обичано).

Когато детето се държи лошо към родителите си, те естествено се ядосват и се обиждат, което влошава грижата им за детето.

Но поставянето на строги граници без емпатия е също толкова лошо, колкото е либералното възпитаване. Децата растат добре, когато границите са поставени с емпатия.

Автор: Д-р Лаура Маркхъм, дипломиран клиничен психолог
Превод: Мина Парчева

 

Продължава...

КАК СЕ РАЗВИВА ДЕТСКАТА САМОСТОЯТЕЛНОСТ

Как се развива детската самостоятелност? Кога е време за първия телефон? В каква възраст децата могат да си лягат по-късно?
Британски учени направили анкета сред няколко хиляди родители, за да уловят тенденциите във възпитанието. Обобщените резултати са интересно доказателство за промяната във възгледите за отглеждането на децата у съвременните майки и бащи.

Когато припомняме собственото си детство, обикновено се съсредоточаваме върху тези етапи от него, през които преминават всички - „научих се да си завързвам обувките на 5 години.“, „бях на 6, когато се научих да карам колело“ и т.н. Британската компания My Namestags проведе изследване, в хода на което били установени времевите рамки, в които децата трябва да са усвоили един или друг навик, или са получавали права за нещо, което по-рано им е било отказвано. Изводът се подразбира – колкото по-големи са децата, толкова повече трябва да им позволяваме. Ето какво е позволено на британчетата в различните възрасти или „бонусите“, които доказват, че вече си голям. Сравнението с навиците на българските родители би било интересно.

 


16 години

  • да кани приятели, когато родителите отсъстват;
  • да излиза по тъмно.

15 години

  • да ходи на срещи;
  • да си купува дрехи;
  • да си кани гости;
  • да пие напитки с кофеин. 

14 години

  • да си създаде профил в социалните мрежи;
  • да има месинджър в смартфона си;
  • да излиза самостоятелно;
  • да има собствен ключ от входната врата;
  • да ходи на кино с приятели.

13 години

  • да остава само в къщи;
  • да се разхожда, без родителите си;
  • да пазарува в магазин;
  • да чати с приятели;
  • да има собствен компютър.

12 години

11 години

  • да има таблет;
  • да има телевизор в стаята си.

10 години

  • да мие съдовете;
  • да подготвя дрехите си за следващия ден;
  • да не губи вещите си;
  • да разбира стойността на предметите;
  • да избира това, което ще облече;
  • да нощува у приятел;
  • да си приготви храна.

9 години

8 години

  • да връзва обувките си самостоятелно;
  • да сортира дрехите си за пране;
  • да мие зъбите си самостоятелно.

7 години

  • да кара велосипед.


Време за лягане

  • на 8 години в 20 часа;
  • на десет години в 21 часа;
  • на 12 години в 22 часа.

Някои резултати са озадачаващи, други учудващи или изненадващи. Но все пак става дума за децата във Великобритания. А как би изглеждал списъкът с уменията и правата на вашия ученик?

Продължава...

Дигиталните компетенции: жизненоважни за учителите и учениците на 21-ви век

 

Дигиталните компетенции са ключови за обучението, работата и активното участие в обществото. За училищното образование е еднакво важно да се разберат тези компетенции и да се знае как да се подпомогне тяхното развитие.

Какво представляват дигиталните компетенции?

Дигиталните компетенции са сред осемте ключови компетенции и се отнасят до критичност и увереност при употребата на пълния набор дигитални технологии за информация, комуникация и базово разрешаване на проблеми във всички аспекти от живота. Това може да не звучи сложно за много от нас, но според информационното табло за 2015 г. на Европейската програма в областта на цифровите технологии 40% от населението на ЕС не разполага с достатъчно дигитални компетенции - в това число 22%, които изобщо не използват интернет.

Също така е важно да се вземе предвид това, което Риина Вуорикари пише в своята експертна статия, а именно че „дигиталните умения са преносими и ни помагат да овладеем и други ключови компетенции като комуникативни, езикови умения или основни умения по математика и природни науки“.

За да бъде разбрано по-добре естеството на тези компетенции, Европейската комисия разработи Европейска рамка за дигитална компетентност на гражданите(DigComp), включваща пет области: информационна грамотност; комуникация и сътрудничество; създаване на дигитално съдържание; безопасност и разрешаване на проблеми. Заедно те включват 21 компетенции – кликнете под снимката и вижте на инфографиката в колко от тях вече сте уверени!

https://www.schooleducationgateway.eu/downloads/images/DigiComp.PNG

В близко бъдеще преподавателите ще имат собствена рамка, наречена DigCompEdu. В предварителното предложение са налице шест области на развитие, включително професионална среда; създаване и споделяне на дигитални ресурси; управление на приложението на дигитални инструменти; оценяване; овластяване на обучаващите се и подобряване на дигиталните им компетенции. Следете за новини, свързани с тази инициатива!

 

 

Продължава...

Френските деца ядат всичко, вашите също могат

„Френските деца ядат всичко, вашите също могат“ - авторът на тази книга, Карен ле Бийон фокусира вниманието върху трудностите, които срещаме в опитите си да храним детето здравословно. 

А това са нейните 10 правила за хранене:

 

1. Вие отговаряте за хранителното възпитание на децата си.

2. Храненето не е игра, не е награда и не е средство за утешаване.

3. Децата ядат това, което ядат и техните родители.

4. Поне веднъж дневно сядайте всички заедно на масата. 

5. Осигурете разнообразие – един вид основно ястие не бива да се предлага повече от веднъж седмично.

6. Можеш да не ядеш, но си длъжен да опиташ.

7. Не позволявайте повече от една междинна закуска дневно. Гладът между храненията е нормално състояние.

8. Гответе и яжте без да бързате. Да се храниш правилно означава да ядеш бавно.

9. Яжте домашно приготвена храна, а не полуфабрикати.

10. Правилата не са догма, те могат да се нарушават. Важното е да изпитвате удоволствие от храненето.

Продължава...

КАКВА БИ ТРЯБВАЛО ДА Е ЦЕЛТА НА ВСЯКА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА – СЪР КЕН РОБИНСЪН

 

Първото сигурно е, че революцията в образованието навсякъде по света е не само необходима, но и неизбежна. Сегашната система, почти непроменена от индустриалната революция до днес, дава и измерва преди всичко знания. В днешния свят обаче отдавна не е важно какво точно знаеш, защото Google винаги знае повече. Много по-важни от знанията са уменията. Ето защо, училището трябва да се фокусира върху развиването на определени умения у всяко дете, а не да го изпитва какво и колко знае.

Преди да ги дефинира, Робинсън дава и своето определение каква би трябвало да е целта на всяка образователна система: “Да помага на учениците да разберат заобикалящия ги свят и какви таланти има скрити в самите тях, така че да се превърнат в удовлетворени личности и активни, състрадателни граждани.”

От тази изходна гледна точка за ролята на училището, Сър Кен Робинсън развива и своето виждане за осемте ключови компетентности и умения, които трябва да са в основата на образованието. Всички тези умения започват с буквата “C” на английски, като това няма особено значение, но пък е лесно да се помнят.

Curiosity / Любопитство

– умението да задаваш въпроси и да откриваш как работи света.

 Creativity / Творчество

– умението да генерираш нови идеи и да ги прилагаш на практика.

Criticism / Критичност

– умението да анализираш информация и идеи и да формираш смислени аргументи и съждения.

 Communication / Комуникативност

– умението да излагаш мисли и чувства по ясен и уверен начин в различни медии и под различна форма.

 Colaboration / Сътрудничество

– умението да работиш конструктивно с другите.

 Compassion / Състрадателност

– умението да изпитваш и изразяваш емпатия към другите.

 Composure / Спокойствие

– умението да се свързваш със собствените си чувства и да развиеш усещане за личностна хармония и баланс.

 Citizenship / Гражданственост

– умението да се ангажираш и да участваш конструктивно в процесите в обществото.

 В книгата си Кен Робинсън не дава последователните стъпки как точно да се случи това преместване на фокуса на образованието от знания към умения. Разказва обаче за конкретни учители, училища или общност от образователни институции, които вече са започнали тази промяна. Общото между тях е, че почти никъде реформата не е тръгнала отгоре надолу. Смяната на политиките обикновено започва от една класна стая, от един вдъхновен учител или директор, който трябва да реши конкретен проблем – голям брой отпаднали ученици, загуба на мотивация, непрестанно напускащи учители и т.н.

Затова и книгата се казва Креативни училища, а не креативни министри на образованието или креативни национални политики. Успокояващото и вдъхновяващото в примерите, които Кен Робинсън дава от цял свят е, че едно училище може да бъде преобразено буквално за една година при това абсолютно независимо от системата.

 

Creative Schools: The Grassroots Revolution That’s Transforming Education на Сър Кен Робинсън 

 

 

Продължава...

Когнитивни умения

Терминът „когнитивни умения“ произлиза от “cognition” [kɔg´niʃən], което означава познавателна способност, знание, познание или компетенция. “Когниция” е познавателен акт. Когнитивната психология е дисциплина, която обединява биология, психология, лингвистика и информатика. Неин обект са обектите на мислене, благодарение на които се формира познанието от възприятието, паметта и ученето до понятията и логическото мислене.

Познанието е свързано с това как човек разбира света и действа в него. Това е набор от умствени способности и/или процеси, които са част от почти всяко човешко действие, докато сме будни.

Познанието е умствено действие или процес на придобиване на знания и разбиране чрез мисъл, опит и сетива.

Когнитивните способности са умствени умения, от които се нуждаем, за да изпълним дадена задача – от най-простата до най-сложната. Те са по-тясно свързани с механизмите на това как учим, помним, решаваме проблеми и обръщаме внимание, отколкото с действителното знание.

Например, отговаряне на телефонно позвъняване включва

·      Когнитивните способности са умствени умениявъзприятие (чуване на тона на звънене),

·      вземане на решение (да отговоря или не),

·      моторни умения (повдигане на телефона и натискане на бутони),

·      езикови умения (език за говорене и разбиране),

·      социални умения (тълкуване на тона на гласа и взаимодействие с друго човешко същество).

Когнитивните умения или способности се поддържат от специфични невронни мрежи. Например уменията за помнене разчитат главно на части от временните лобове и части от фронталните лобове (зад челото).

Запиши ме сега

Основни мозъчни функции

Възприятие: разпознаване и тълкуване на сензорни стимули (миризма, допир, слух и т.н.).

Внимание: способността да се поддържа концентрацията върху конкретен обект, действие или мисъл и способността да се изпълняват едновременно повече от една задачи.

Памет:

·         Краткосрочна или работна памет (ограничено съхранение)

·         Дългосрочна памет (неограничено съхранение).

Двигателни умения: способността да използваме нашите мускули и тела. Например способността да преместваме и променяме обекти.

Език: умения, които ни позволяват да произнасяме звуци с определена честота, продължителност и подредба, тоест да произнасяме думи и да генерираме словесни резултати.

Визуална и пространствена обработка: възможност да се обработват входящите визуални стимули, да се разбират пространствените взаимоотношения между обектите и да се визуализират изображения и сценарии.

Изпълнителни функции: способности, които позволяват целенасочено поведение. Например способността за планиране и изпълнение на задача/цел/намерение. Те включват:

·         Гъвкавост: способността за бързо преминаване от един към друг умствен режим.

·         Теория на ума: разбиране (интуитивно) вътрешния свят на другите хора, техните планове, какво обичат и какво не обичат.

·         Очаквания: прогнозиране въз основа на разпознаване на шаблони.

·         Решаване на проблеми: откриване на проблема, определяне на правилното решение, генериране на начини за реализиране на решение, избор на най-правилния начин за решаване на задачата и вземане на решение.

·         Вземане на решение: способността да се вземе решение въз основа на решаване на проблеми при непълна информация и участието на емоции (наши и други).

·         Работна памет: способността да се съхранява и обработва моментната информация в реално време.

·         Емоционален контрол: способността да забелязвате и определяте собствените си емоции за по-добро представяне.

·         Подреждане: способността сложните действия да се разбият на по-малки и лесно управляеми части, които да се приоритизират в правилен ред за постигане на целта.

·         Подтискане (инхибиране): способността да се издържа на разсейване (отвличане на вниманието) и натиска на вътрешните пориви.

Запиши ме сега

Когнитивните умения могат да се развиват

Когнитивните умения не са фиксирани. Те могат да се развиват чрез начина ни на живот и целенасочени действия/практика. С възрастта, някои когнитивни умения са склонни да намаляват, особено така наречените изпълнителни функции и тези когнитивни умения, които не се използват редовно. За щастие, наблюденията и изследванията показват, че този спад може да се забави, спре или обърне с подходящ начин на живот и практики.

Запиши ме сега

Когнитивните умения са основата за езика и грамотността 

Разбирането на езика е мозъчна задача на високо ниво. Езикът е от решаващо значение, фундаментът, за развитието на грамотността.

Учениците имат нужда от силна памет, отлично внимание, бързо обработване и точна последователност, за да успеят с академичните среди. Те трябва да могат да чуват различията между звуците, защото това променя значението (например “peas” срещу “peace”). Те трябва да разпознават бързо и точно съответните звуци на речта до букви от азбуката.

Всички тези когнитивни умения помагат на учениците да слушат, говорят, четат и пишат.  

 

Продължава...
Абонамент чрез RSS

Актуално

Информация

Контакти

  ул. "Княз Борис I" № 27
     гр. София, 1463

  02/ 9521304

  0879121492

  ou20sofia@abv.bg

  Facebook страница

Google Maps