Наталия Михалевска МОН, в интервю за предаването „Всички в час“ на Радио „Фокус“
Водещ: Как върви кандидатстването на училищата, които искат да придобият статут на иновативни – възможност, която се появи с влизането в сила на Закона за предучилищно и училищно образование? Ще стигне ли времето за директорите и какво ще се промени за училищата, които ще бъдат обявени за иновативни в следващите четири години? Въпросите ще отправим към Наталия Михалевска - Министерството на образованието и науката (МОН). Г-жо Михалевска, допреди седмица интересът към възможността част от училищата у нас да придобият статут на иновативни бе слаб. Засилва ли се вече той с оглед наближаващия краен срок, който е 31 януари?
Наталия Михалевска: Да, непрекъснато пристигат все нови и нови училищни проекти с иновации, много запитвания във връзка с технически въпроси по отношение на попълването на формуляри, съдържателни въпроси за това до каква степен могат да бъдат свободни в описанията на иновациите. На мен ми се иска първо да кажа, че в комисията, която е към министъра на образованието и науката, за организиране на тази дейност и оценяване на проектите, както и за мониторинг, имаме мисъл за това, че училищата, които имат проекти за иновации, са училища, които имат мисъл, грижа и възможност да се грижат за децата си така, че след 10-20 години тези деца да се чувстват социализирани и успешни. В този смисъл всичко, което се описва в училищните проекти, е свързано със стремежа за адекватност между потребностите на децата и това, което може да предостави училището, за да бъде полезно. Т.е. да се стимулира интеракцията между учителите и учениците, да се премахне стресът до голяма степен от образователната работа в училище и от друга страна, в българското училище да има стремеж към реални, истински знания, а не към оценки. Считаме, че тази реформа в Закона за предучилищното и училищно образование – възможността училищата да имат статут на иновативни – е много дълбока и е свързана с тяхната свобода, с тяхното въображение и стремежа им наистина да подготвят учениците за бъдещето. Затова ги наричаме и „училища на бъдещето“. А пък самата комисия е съставена от представители на неправителствени организации и други лица, които не са чиновници в министерствата, а целият им жизнен път и опит е свързан с образованието и имат широк поглед върху това. Надявам се и проектите да бъдат обективно оценени от комисията към министъра, която оглавявам.
Водещ: Как по-точно ще оценявате дали нещо, предложено от училищата, наистина представлява образователна иновация? Нека бъдем малко по-конкретни за критериите, по които ще работи комисията.
Наталия Михалевска: Това е много важен въпрос, защото в крайна сметка всяко училище има относителната свобода, всеки учител също, да преподава по различни методи, да прилага различни педагогически прийоми. Тук става въпрос за целенасочена, планирана и контролирана промяна за решаване на организационни и съдържателни проблеми или въпроси в образованието. Първо, училището трябва да прецени какъв е проблемът или въпросът, който иска да реши чрез тази иновация. Ако за едно училище това е стремежът към по-висок обхват на учениците и по-редовното им посещение в училище в пети клас, за други училища това ще бъдат по-високите постижения по чужди езици, които трябва да постигнат, или по-високите постижения по математика. Т.е. трябва да има много ясна цел на мотивацията, след което тя трябва да бъде със стъпки за четири години, с обективно измерими показатели. В проектите трябва ясно да ни кажат какво ще постигнат чрез иновативните методи, които предлагат – например 30% по-висока посещаемост в пети клас на учениците по български език и литература след първата година, 50% след втората година или по-висока успеваемост по математика или по-висока степен на удовлетвореност на учениците чрез постигане на по-висока мотивация за учене. Това може да стане и чрез извънкласни форми, може да стане даже чрез различно учебно съдържание, различни учебни програми и учебни предмети, които училищата могат да въвеждат от осми до девети клас. Могат да бъдат интегрирани учебни предмети като например „Музика и изобразително изкуство“. Може да има обща програма и това да се казва „Програма по изкуствознание“. Възможно е да се прилагат информационни и други методи и новости – не само в обучението, но и в управлението на училището, в промяната на учебната среда, което за нас е много важно, защото тя ни се струва твърде остаряла, твърде традиционна и нестимулираща децата. Иска ни се училищата да бъдат по-смели в тези си идеи по отношение на промяната както на обучението и управлението, така и на учебната среда. Т.е. моделът на иновативните училища и възможностите са такива, че цялото училище може да бъде иновативно, във всичките му елементи. Могат да бъдат обхванати деца от един клас, от един випуск или всички деца в училището и това не е пречка. Напротив. Важно е да ни кажат и как добрите практики ще бъдат мултиплицирани. Ако иновативните методи се прилагат в една паралелка, дали биха могли например да се прилагат и в други такива или в други училища. Много е важно сега, в процеса на кандидатстване, те да проучат чуждия опит, да направят изследвания на научните постижения в тази сфера и да ни докажат, че са ефективни методите, които искат да прилагат и някъде се прилагат успешно. Иновативното училище има много възможности, много перспективи и наистина ще носи печата на промяната в българското образование.
Водещ: Това е чудесно обаче след като ще ги следите за толкова различни детайли по работата и по предложенията, които ще отправят до комисията, смятате ли, че срокът, който учителите и директорите имат, за да подготвят тези проектни предложения, е достатъчен и времето до 31 януари ще им стигне, за да направят наистина добри предложения и да не бъдат отхвърлени при оценяването?
Наталия Михалевска: Постарали сме се да облекчим тяхната работа. Формулярът се попълва само онлайн до 31 януари, не минава през съгласуване през регионалните управления. Дали сме формуляри, които да попълват много лесно и бързо. Струва ми се, че училищата имат подготовка за това предварително, просто сега е моментът да опишат и да систематизират това, което правят и имат намерение да развиват. Също така относно притеснението им за учениците, които ще бъдат приети в първи, пети и осми клас през следващата година, и сега не могат да дадат декларация за съгласие на родителите – те трябва да знаят, че по решение на Обществения съвет в училищата могат да бъдат включени в тези иновации чрез декларация, която сме направили. Т.е. постарали сме се да облекчим тяхната работа, като – разбира се – най-вече даваме непрекъснато консултации по въпросите, които ги вълнуват.
Водещ: А като давате консултации, възникват ли по време на тези справки и изясняване на неяснотите и въпроси, свързани именно с декларациите от родителите, които да декларират съгласието си, че нямат нищо против детето им да учи по модела, който училището ще предложи или пък по нова програма с нови методи? Има ли информация за забавяне или за пречки, които възникват именно заради искането родителите също да са съгласни децата им да бъдат част от подобна иновативна структура?
Наталия Михалевска: Принципно всички в комисията смятаме, че е много важно родителите да са съгласни, да са участници – не съгласни, а по-скоро съпричастни към това, което ще се случва в училището. Затова нямаме индикации, че те имат проблеми с попълването на декларацията, по-скоро технически с прикачването им. Като сега във формуляра е възможно директорът само да ни отбележи, че има декларации на родителите, а те да бъдат проверявани на място. Т.е. не е нужно да бъдат прикрепени към самия формуляр декларациите на хилядите деца, които ще бъдат обхванати в иновативните практики.
Водещ: Една от целите ви в министерството е създаването на мрежа от иновативни училища. Как трябва да функционира тя?
Наталия Михалевска: Мрежата от иновативни училища вероятно ще започне да се създава след първата, след втората година, когато направим мониторинг и оценка, анализ на това, което се случва в училищата. Но основният принцип ще бъде да се мултиплицират добрият опит и успешните практики в подобни училища, които имат едни и същи проблеми за решаване, но същевременно имат и едни и същи характеристики. Всъщност комисията към министъра на образованието ще препоръчва да се прилагат подобни практики, учебната среда да се променя, за да се постигат по-високи образователни постижения в повече училища.
Водещ: Но това в перспектива, да кажем след година-две, когато вече има и малко повече информация?
Наталия Михалевска: Да.
Водещ: Да се върнем отново на срока 31 януари. От кандидатите до момента можете ли да ни кажете какви са училищата с амбиция да станат иновативни – частни ли са повечето, държавни или общински? Повече гимназии ли има или пък повече начални учебни заведения?
Наталия Михалевска: Има много голямо разнообразие, но 50% от тях, може би малко над 50%, са частните училища.
Водещ: Как си обяснявате този процент?
Наталия Михалевска: Частните училища и досега бяха по-свободни в прилагането на методите, прийомите и средата, в която правят самото обучение, и смятам, че бяха по-готови с формулирането на проблема, който решават, и описанието на самата иновация. Затова години наред сме се старали да пренасяме добри практики от частните училища в държавните и общинските, така че да засилваме мотивацията на децата за учене. Сега може би е дошъл моментът и ще имаме възможност да мултиплицираме опита, който имат частните училища в страната. Добре е да напомним, че всички общински, държавни училища, както и Американският колеж в София имат право да кандидатстват. Няма ограничение във вида на училищата, които кандидатстват, включително и тези, които са към културата, училищата по спорт и т.н.
Водещ: Казахте, че сред основните ви цели е иновативното училище да носи свобода и на учителите, и на учениците, и на родителите, които – естествено – също са съпричастни към образователния процес на децата си. Казваме също, че съдържателната промяна в българското образование може да дойде именно чрез иновативни методи и на преподаване, и чрез нови предмети, но според Вас коя е иновацията, от която се нуждаят всички училища у нас, а не само тези, които ще получат статута на иновативни?
Наталия Михалевска: Иновациите са много и все пак елементите на адекватния диалог, какъвто е диалогът в училищната среда, се нуждаят и от добри, квалифицирани учители, и от мотивирани ученици, но и от среда, която да допринася за всичко това. Струва ми се, че всички иновации, които прилагат културата на непрекъснато усъвършенстване на образователните процеси в училище, са добре дошли. Те са чакани, желани, но и много необходими в българското училище. Най-важно е децата да се чувстват спокойни и да имат стремеж към знание, а не просто към оценка, да имат нужда от себеутвърждаване, да им е приятно да ходят на училище и да имат чувството, че там са разбрани, а не просто изпитвани, не просто притискани и не просто в слабата позиция на обучавани, защото в крайна сметка светът е отворен и голяма част от знанията могат да придобият по много други начини. Но да бъдеш разбран, да бъдеш обгрижен, да уважаваш учителя – това е сложен въпрос и аз вярвам, че иновациите, които ще бъдат описани, ще бъдат насочени към това.
Лора ТЪРКОЛЕВА
