Анелия Андреева

Уеб сайт::

ПРАЗНИЦИ В СНЕГА

В изпълнение на Плана за реализиране на ИНОВАЦИОННАТА ПРОГРАМА на 20. ИОУ от 6. до 10. март 163 ученика от 1. до 4. клас  укрепваха своето здраве, подобряваха физическата си култура, развиваха социалните си умения и повишаваха когнитивните си способности на ски училище с  Мачирски спорт ЕООД. Учениците, разделени на три групи според опита им в карането на ски и сноуборд, се учиха и забавляваха на пистите в местностите Ветровала, Офелиите и Алеко на Витоша.

Сборна група ученици от прогимназиалния етап продължава Бялото училище на Витоша от 12. до 16. март.

КАК ФИЗИЧЕСКАТА АКТИВНОСТ ПОДОБРЯВА ОЦЕНКИТЕ НА УЧЕНИЦИТЕ

  Децата са родени да играят, да тичат, да се движат. Спортът и физическата дейност не влияят само на телесното развитие на децата, но те стимулират когнитивното им развитие и това дава на децата всичко, от което се нуждаят, за да се развиват по-добре в и в образователно, и в социално отношение.

Според проведено проучване, децата, които са активни 20 минути преди тест или контролно, постигат по-добри резултати от съучениците си.  Учениците, участващи в краткотрайни забавни упражнения успяват по-лесно да се фокусират върху своята домашна работа, в сравнение с останалите. Дори само 5 минути умерена до усилена физическа активност може значително да подобри концентрацията в час.

Проучванията показват, че физически активните класове подобряват своите резултати в сферата на математиката и хуманитарните науки (особено в четенето и правописа). Физическата активност дава енергия на мозъка при процесите, занимаващи се с числа и думи. Всъщност, физическото благосъстояние може да повиши успехите с до 40%.

Ето седем начина, чрез които научните изследвания показват, че упражненията могат да подобрят оценките на учениците:

Упражненията подобряват способността на детето да се концентрира

За да постигнат добри резултати по време на тест, децата трябва да са в състояние да се съсредоточат върху задачата. Проучванията показват, че упражняването преди теста помагат да се увеличи обемът на базалните ганглии – важна част от мозъка, която помага при контрола и вниманието.

Упражненията увеличават обхвата на вниманието на детето

Децата, които са физически активни са склонни да могат да се съсредоточат върху дадена задача     за по-дълъг период от време – умение, което определено е полезно, когато те срещат труден математически проблем.

Физическата активност подобрява паметта

Възможността бързо да си спомняте основните факти и концепции е от решаващо значение за успешното провеждане на тестове, а изследванията показват, че физическата активност може да помогне и в това отношение.

Упражненията повишават доверието

Редовната физическа активност повишава увереността и самоуважението във всички области на живота, включително и в академичните среди. Учениците, които са по-уверени в себе си, решават своите проблеми по-лесно.

Упражненията намаляват стреса и безпокойството

Какво ще стане, ако се проваля? Ами ако забравя всичко? Какво ще стане, ако химикалът ми спре и калкулаторът ми се откаже да работи? Физическата активност може да помогне с изчистването на  ума, като по този начин да намали стреса и да подтисне тези негативни мисли.

Физическата активност повишава креативността

Понякога да се справим добре на тест изисква повече от малко творчество. Изненадващо е, че физическата активност подобрява различното и разчупено мислене, което води до осезаемо увеличаване на способността за решаване на творчески проблеми.

Предимствата на физическата активност се увеличават с течение на времето

Докато някои от ефектите от физическата активност са непосредствени, дългосрочните ползи за психичното здраве са още по-големи. С течение на времето упражненията могат да увеличат невропластиката на учениците, като им позволят да формират нови пътища в мозъка си и да стават по-бързо учащи.

 

 

 

 

 

УЧИЛИЩНО ОЦЕНЯВАНЕ НА НАПРЕДЪКА ПО ЧУЖД ЕЗИК ЗА 5. КЛАС

 

В изпълнение на  ПЛАН за реализиране на ИНОВАЦИОННА ПРОГРАМА ЗА РАННО ФОРМИРАНЕ НА СОЦИОЛИНГВИСТИЧНИ УМЕНИЯ през 2017/2018, през месец февруари в 20. ИОУ се проведе УЧИЛИЩЕН ИЗПИТ за оценяване на напредъка на учениците в групите, изучаващи НЕМСКИ език- 5. клас.

 

Учениците, показали резултати под 4:00 ще продължат обучението си в групите от БАЗОВО НИВО (А1-А2). Съгласно резултатите 15 ученика от групите ОСНОВНО НИВО (А2-В1) преминават в БАЗОВО НИВО (А1-А2).

 

Учениците, показали резултати между 4:01 и 5:30 ще продължат обучението си в групите от ОСНОВНО НИВО (А2-В1). Съгласно резултатите двама ученика от БАЗОВО НИВО (А1-А2) преминават в по-високото ОСНОВНО НИВО (А2-В1)  и двама ученика от НИВО DSD 1 (В1-В2) ще преминат в ОСНОВНО НИВО (А2-В1).

 

Учениците, показали резултати над 5:31 ще продължат обучението си в групите от НИВО DSD 1 (В1-В2). Съгласно резултатите трима ученика от ОСНОВНО НИВО (А2-В1)  ще преминат в по-високото НИВО DSD 1 (В1-В2).

 

УЧИЛИЩЕН ИЗПИТ за оценяване на напредъка на учениците в групите, изучаващи ФРЕНСКИ език- 5. клас ще се проведе в периода 12 -16 март. Съгласно  показаните резултати учениците ще продължат обучението си в група ОСНОВНО НИВО и група СЕРТИФИКАТНО НИВО.

 

ГОДИШНИЯТ УЧИЛИЩЕН ИЗПИТ за оценяване на напредъка на учениците в групите, изучаващи немски или френски език ще се проведе в първата седмица на м. юни. Съобразно показаните резултати на годишния изпит учениците ще продължат обучението си по немски или френски език  в 6. клас в съответните нива.

 

РЕЗУЛТАТИ ПО ФРЕНСКИ ЕЗИК ЗА НИВО А2 JUNIOR

 Поздравяваме учениците от 20. ИОУ и г-жа Емилия Коцева с отлично положените изпити за сертификатно ниво DELF JUNIOR за подрастващи от 12 до 18 години! 

РЕЗУЛТАТИ ПО ФРЕНСКИ ЕЗИК ЗА НИВО А2  JUNIOR 

1. Наталия Атанасова Добрева 

98,00

2. Боряна Добринова Савчева

98,00

3. Мария Цветомирова Александрова

90,00

4. Александър Гергин Александров

87,00

5 .Ванеса Никодимова Йорданова

84,50

6. Росица Иванова Айдарова

74,00

7. Илия Ивов Илиев

73,50

8. Елена Даниел Павлова

67,50

9. Елиза Вахрам Аттуян

67,00

10. Деян Деянов Донков

63,50

11. Димитър Ивайлов Мазнев

52,00

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЕМОЦИОНАЛНАТА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ ПРИ ДЕЦАТА − ОГЛЕДАЛО НА РОДИТЕЛИТЕ

 

През последните 20 години все повече се говори за емоциите, за тяхната важност и значение. Учените са установили, че около 80% от успеха в социалната и личната сфера се определя именно от нивото на развитие на емоционалния интелект и едва 20% от всеизвестния IQ – коефициент на интелекта, измерващ умствените способности на човека.

Самият термин „емоционален интелект“ е въведен от Хауърд Гарднър през 1983 година в книгата му „Рамки на ума“ (Frames of Mind: The Theory of Multiple Intelligences), а неговата популярност расте и интересът към темата не угасва, особено що се отнася до децата.

Вече има училища с нов подход към обучението, които постепенно се отдръпват от твърдата ориентация в посока интелектуално развитие и конкуренция, като правят избор в полза на методите, основани върху сътрудничеството и насочени към задълбочаване на емоционалната грамотност на децата.

Нека разгледаме какво представлява емоционалният интелект.

Емоционалният интелект е умението да се разпознават чувствата, да се изразяват и да се овладяват адекватно. Става дума за това как се справяме с душевна болка, разочарование, стрес, обида и неприятности. Освен това понятието включва и способността за дълбока емпатия (съпреживяване) – умението мъдро да водим другите и да следваме другите, без да губим себе си, да уважаваме чуждите граници и да развиваме своите таланти, да приемаме и да даваме любов и подкрепа.

Може съвсем резонно да попитате: защо е толкова важно да развиваме емоционалната интелигентност? Отговор дават многобройните изследвания на учените, които показват, че ниското ниво на емоционален интелект може да доведе до затвърждаване на комплекс от качества, наречен алекситимия. Алекситимията − затруднение в осъзнаването и определянето на собствените емоции − повишава риска от поява на психосоматични заболявания при децата и възрастните. Освен това хората, които не са чувствителни към своите емоции и емоциите на другите, трудно разбират собствените си потребности, желания, съответно те имат проблеми в изграждането на близки отношения – било то дружба, партньорство или семейство.

По този начин умението да се ориентираш в собствените си чувства и да ги управляваш е личностен фактор, укрепващ психичното и соматичното здраве на детето.

Оказва се, че усъвършенстването на логическото мислене и кръгозора на детето още не е залог за неговия успех в живота. Много по-важно е детето да е овладяло способностите на емоционалния интелект, а именно:

·         умението да контролира своите чувства така, че да не „прелеят“;

·         способността съзнателно да влияе върху своите емоции;

·         умението да определя своите чувства и да ги приема такива каквито са (да ги признава);

·         способността да използва емоциите си за свое благо и за благото на околните;

·         умението ефективно да общува с другите хора, да намира общи точки на съприкосновение с тях;

·         способността да разпознава и да признава чувствата на другите, да се представя на мястото на другия човек, да му съчувства.

Изследователите са установили интересна закономерност – емоционалният интелект се повишава с придобиването на жизнен опит, като се увеличава в периода на младостта и зрелостта.

Как да развиваме емоционалния интелект у децата?

Възможни са два подхода към развитието на емоционалния интелект – може пряко да се работи с него, а може и косвено – чрез изграждане на свързани с него качества. Днес вече е доказано, че върху формирането на емоционалния интелект влияе насърчаването на такива личностни свойства, като емоционалната устойчивост, положителното отношение към себе си, готовността да видиш причината за случващите се събития в теб самия, а не в околните и в случайни фактори, и емпатията (способност към съпреживяване). По такъв начин, развивайки тези качества у детето, можем да повишим неговия емоционален интелект. Съществуват и специално разработени програми за деца, при които в малка група децата се учат да преживяват различни емоции, да се сблъскват със своите преживявания и преживяванията на другите, заедно да търсят изход и да създават нещо ново и уникално. Такива групи помагат на децата да повишат своя емоционален интелект и да подобрят техните комуникативни навици.

И, разбира се, както всички ние знаем, децата са огледало на родителите. Следователно, колкото по-високо е EQ на родителя, толкова по-високо ще бъде то и при детето – в сложна ситуация родителят чрез собствения си пример ще показва какво е съпреживяване, съчувствие, емоционална отзивчивост, как да бъдем чувствителни и към себе си, и към околните. А както е известно, умението да бъде чувствително към себе си и към своите преживявания се залага у детето до 7-годишна възраст, и колкото повече то пораства, толкова по-бавно става обучението на този прост и в същото време жизнено важен навик. При възрастния човек това може да отнеме години в кабинета на психотерапевта. Тъкмо затова е важно още от детството да развиваме кръгозора, логиката, аналитичното мислене, но също и емоционалната сфера.

Ето няколко идеи за това как можете да развивате емоционалния интелект вкъщи заедно с децата си:

1.      Тази игра може да се играе от цялото семейство и с другите деца. Вземете магнитчета emoji – децата обичат да играят с тях – сложете ги в една торбичка, разбъркайте ги и теглете всеки поред. Идеята е детето, без да показва какво е изтеглило, да изобрази чувството, което му се е паднало, а останалите да се опитат да отгатнат. След като са отгатнали, то трябва да разкаже някоя своя история за това как е изпитало такова чувство. Какво се е случило, кой му е помагал, как се е справило (ако е било обида, страх, яд…) или с кого е споделяло своите преживявания (ако е било радост, възторг, обич…). И така всеки поред. Тази игра ще помогне на детето да осъзнае, да преживее и да премине през различни емоции, да се научи да ги изразява и да се справя с тях, да ги споделя с другите. Освен това тя сближава и вие можете да научите много нови неща за вътрешния свят на своето дете, а то за вас.

2.      Обсъждайте всичко, което се случва около вас и във вашия живот. Ако сте прочели някой разказ, обсъдете го, попитайте кой от героите се е харесал на хлапето, на кого би искало да прилича то. Какви чувства е предизвикало произведението –тъгували ли сте заедно с героя, ядосвали ли сте се на онези, които са го предали, обидили или са се радвали на победата? В максимална степен въвличайте емоционално детето в случващото се. Като вървите по улицата и насреща виждате майка, която се кара на детето си, попитайте вашето дете – то как се чувства, когато вижда такова нещо. Как преживява недоразуменията и караниците помежду ви. Съчувствайте на мокрото кученце, на старата баба, която я болят краката, на гладното коте. Нека светът оживее и се изпълни с емоции.

3.      Музикални вечери. Добро упражнение за емоционалната сфера е музиката – тя е способна да докосне най-дълбоките струни на душата ни. През студените зимни вечери с чаша чай и различни вкусотии музикалната вечер може да се превърне в наистина незабравимо преживяване. Започнете с класиката. Особено добре би било като начало да включите „Годишни времена“ (Вивалди, Чайковски), валсовете на Шопен, серенадите на Шуберт, музиката на Моцарт. Като пуснете „Годишните времена“, помолете детето да затвори очи и докато слуша музиката да си представя какво е времето сега навън. Дали вали дъжд или пък фучи виелица, дали бълбукат ручейчетата или грее ярко слънце. Интересно, че децата по-бързо от възрастните познават сезона. Можете да предложите на хлапето да извае от пластилин онова, което му се приисква, когато слуша тази музика, а след това да разкаже за това, което е изваяло. Или пък да вземе боички и да даде воля на творчеството и експресията. Добре би било и вие да се включите в този процес, тогава и обсъждането ще бъде пълноценно – всеки ще споделя своите преживявания. Такива вечери много сближават хората – когато разкриваме своите чувства пред друг човек, по този начин ние ставаме сякаш по-раними, но от друга страна се сближаваме още повече.

Автор Олеся Ямполска, Доктор - невролог, психиатър и психотерапевт. Многогодишен стаж като семеен терапевт, специалности Кризи и Травми, Гещалт, Системно-векторна психология, Детско възпитание и Развитие. Автор на множество статии, книги и семинари.

 

ДЕНЯТ НА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

  Денят на Освобождението на България от турско робство е националният празник на България от 1991 г.

Тържественото честване на 140 години от Освобождението на България в София ще  започне от 11:00 пред Паметника на българския опълченец. Празникът на Освобождението на България – 3 март, за пръв път се чества във Велико Търново на 19 февруари (3 март н. с.) 1879 г. В старата ни столица митрополит Антим I, тогава председател на Учредителното народно събрание отслужва панихида в църквата „Св. Богородица" в присъствието на депутати и граждани. Две години след Освобождението, през 1880 г., 3 март се чества в София като Ден на възшествието на престола на император Александър II. От 1888 г. празникът започва да се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. След 9 септември 1944 г. празникът спира да се отбелязва като официален и е обявен за шовинистичен. Той започва отново да се отбелязва всяка година, с решение на Политбюро на ЦК на БКП от 1978 г., по повод на стогодишнината на събитието, на 3 март в чест на подписването на Санстефанския мирен договор на тази дата. (19 февруари стар стил) през 1878 г.

 

 

 

КОГАТО УМНИТЕ ХОРА МИСЛЯТ ПО НЕРАЗУМЕН НАЧИН

 

Обичаме да мислим за себе си като за съвършено рационални създания и често успяваме да минем за такива. Съжалявам, ако го чувате от мен за първи път, но всичко това е само привидно. Под обвивката на Homo sapiens, в която пристигаме на тоя свят, витае главозамайваща ирационалност.

Тя не дискриминира по джендър, раса, възраст и коефициент на интелигентност. Тя е там за всички ни и в огромната част от случаите ни помага да преминаваме по-лесно през изчислителните предизвикателства, които животът подхвърля в краката ни – прави ни по-ефикасни, пести ни време и умствена енергия.

Съсипващото е в това, че с нейна помощ ние създаваме една „субективна социална реалност“ или иначе казано – грешим в преценката си, залъгваме себе си и действаме неразумно. За да не я наричаме повече „тя“, ще въведем официалното ѝ наименование: когнитивна склонност. Сега е ред да ви представя 9 добре изследвани начина, по които вървите против рациото всеки ден.

1. Ефект на закотвяне

Когато един кораб хвърли котва и след това реши да потегли, той е обречен да се върти около нея. По подобен начин и вашият ум е обречен да кръжи около първия къс информация, възникнал в контекста на вземането на едно решение. Представете си, два отделни сценария, в които трябва да отгатнете на каква възраст е починал Хитлер. В първия случай ви питам дали е доживял 120 години. Във втория ви питам дали е надживял 9? Вие отлично знаете, че моите въпроси са смехотворни, но вероятността в първия случай да посочите значително по-голямо число е висока и това е установено по пътя на лабораторния експеримент.

2. Наличностна евристика

Ето го и засуканият начин да кажем колко склонни са хората да надценяват важността на личния си опит и собствените си наблюдения. Аз мога до несвяст да ви показвам научни сведения за това колко вредно е да се пуши, но ако вие имате дядо столетник, който е закоравял пушач, може би ще ме помолите да взема научните си сведения и да си… свия една цигара с тях.

По-имагинерен, но също толкова удачен е примерът, в който някой отрича отрицателния прираст на населението, защото сестра му е родила преди месец. Друг вариант е да не вярвате в глобалното затопляне, защото сега е студено и вали сняг. И така

3. Стаден ефект

Вероятността да вярвате в нещо е правопропорционална на броя на хората, които вярват в това нещо. Тери Пратчет го е казал малко по-поетично: „Коефициентът на интелигентност на съществото, наречено тълпа, е корен квадратен от броя на хората в нея.“ Както малкото дете убеждава майка си, че трябва да има колело, защото всички имат колело, така и пораснали хора поверяват здравето си в ръцете на шарлатани, които са широко популярни.

4. Сляпа точка

Неспособността за разпознаване на собствените когнитивни склонности е когнитивна склонност сама по себе си. Хората винаги са по-готови да виждат недостатъците в мисленето на околните, отколкото своите собствени.

5. Подкрепяне на избора

Казано понародному: „Никой не обича да си признае, че се е прецакал!“. Когато направите определен избор, ще въртите, ще сучете, но ще намерите начин да бъдете доволни от него. „Много съм щастлива, че на морето валя през цялото време, защото се наспах царски и прочетох сума ти книги!“, „Кучето ми е злобна твар, което го прави страхотен пазач!“, „Новата ни кола е фантастично грозна – дори най-отчаяният автоджамбазин няма да иска да ѝ посегне!“

6. Склонност за потвърждаване

Запомнете тази склонност, защото една огромна част от странностите в мисленето ви произлизат от нея. Позната от ранна детска възраст като „Чуваш само, каквото ти изнася!“, това е избирателната ни пропускливост за онази информация, която потвърждава съществуващите ни убеждения. Подобно на пословичната монета, тя си има и друго лице – упорството да останем слепи и глухи за всеки аргумент, който противоречи на вкоренените ни вярвания.

Този мисловен уклон е толкова силен, че благодарение на него е практически невъзможно да бъде забелязана продуктивна дискусия в интернет. Дебатите наподобяват някаква пародия на партия шах, в който всеки играч си е донесъл собствена дъска, има само фигури от единия цвят и държи да убеди другия, че шах винаги се е играел ПО ТОЗИ НАЧИН!

7. Илюзия за серийност

Щом така и така сме на спортна тематика, ще трябва да ви представя една илюзия, която тормози в еднаква степен спортисти и фенове. Това е измамното усещане, че някой е „влязъл в серия“. Това може да е баскетболен играч, който „ще вкара пак“, защото е отбелязал вече три пъти поред или пък игра на рулетка, в която знаем, че е „започнало да се пада само червено“.

Неприятно, но фактът е, че статистически погледнато всички тези явления са плод на случайността, подкрепена от нашата склонност да групираме подобните събития и да им придаваме особен смисъл. Математическите анализи на подобни поредици показват, че шансът един играч да „се разпише“ (или пък топчето да попадне на червено) по никакъв начин не се повлиява от това дали предният му опит е бил успешен. Всеки изстрел е сам за себе си – абсолютно независимо събитие. Всичко е 50/50.

8. Афинитет към изтъкнатото

Нали знаете как малкото мазно петно на съвършено бялата ви рокля е всичко, което виждате? Боде ви очите и изяжда съзнанието ви, въпреки че обективно погледнато е една незначителна мазна капчица насред огромен океан от ослепително бяло. По същия този начин умът ни обича да се вторачва в най-разпознаваемите и изтъкнати черти на дадена личност или идея и да се абстрахира от голямата картина, която винаги е по-важната. Обикновено това се случва, когато се сблъскаме с нещо неочаквано или шокиращо, но може да стане и когато вниманието ни бъде насочено към конкретна особеност.

Когато чуем новина (или още по-лошо – серия от новини, защото така работят медиите) за пострадал от падаща висулка човек, умът ни автоматично увеличава страха от подобно събитие, въпреки че рискът от него е останал непроменен. Ако разберете за катастрофирал наскоро самолет, дълбоко ще се замислите преди да резервирате следващото си нискотарифно пътешествие, особено ако е към фаталната дестинация. Но окото ви няма да мигне, докато сядате зад волана на автомобила си, нищо че шофирането продължава да е по-рисковото от двете занимания.

Същата тази склонност се използва от онлайн търговците, за да предпочетете бутона „ДА, ИСКАМ!“ пред „не желая“.

9. Всичко е добре, когато свършва добре?

Името на шекспировата пиеса е добър начин да обрисуваме онова, за което точният термин на английски е “outcome bias”. Друг вариант да си го преведем в по-близки до мисленето понятия е афоризмът „Целта оправдава средствата“. Това е нашата склонност да съдим за правилността на едно решение по това, което е произлязло от него.

Радостта, че сте спечелили пари на ротативките не означава, че хазартът е хубаво нещо. Шансът за успех една операция е предварително известен, но в зависимост от това какъв е изходът от нея, решението на хирурга да я проведе ще бъда оценено като гениално или безразсъдно. Истината е, че никой не знае какво ще се случи, докато взима решение с неясни последствия, но също толкова вярно е, че много обичаме да казваме „Знаех си, че така ще се случи!“, след свършения факт.

Кирил Русев

ОТМЯНА НА ОБЩО СЪБРАНИЕ НА УН

Поради непредвидени служебни пътувания на членове на УС на УН,
Общото събрание на Училищното настоятелство насрочено за 07.03.2018 година 18:00 часа СЕ ОТМЕНЯ.
В 14 дневен срок ще бъде насрочена нова дата за провеждане на събранието.

УС на УН на 20 ОУ Тодор Минков гр. София

ИЗВЪНКЛАСНИ ДЕЙНОСТИ

Уважаеми родители,

Уведомяваме Ви, че извънкласните дейности на учениците от 20. ИОУ по проекта "Твоят час", проект "Природа", проект "Милосърдие" и допълнителните извънкласни дейности ще продължат през втория срок по нов график, който можете да видите в прикачения файл.

 

28. ФЕВРУАРИ - ДЕН НА РОЗОВАТА ФЛАНЕЛКА

Всичко започва като протест срещу инцидент свързан с тормоз в едно училище в канадската провинция Нова Скотия. Тогава събитието е организирано от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис Прайс. При откриването на учебната година през септември 2007 г. в тяхното училище група по-големи ученици са се подигравали и тормозили един деветокласник, че дошъл на училище облечен с розово поло докарвайки го до плач. На следващия ден споменатите по-горе двама ученици решили да купят и разпространят сред съучениците си 50 розови тениски в подкрепа на тормозения техен съученик. Тази тяхна инициатива бързо става популярна сред учениците от други училища чрез sms-и, емейли, както и след публикации в печатните медии и предавания по телевизията. През 2008 г. премиерът на Британска Колумбия Гордън Кембъл обявява 27 февруари за ден срещу тормоза в училище. На следващата година на  25 февруари  2009 година също много ученици честват този ден идвайки в училище по розови тениски и други розови дрехи, на които пише  „тормозът спира тук“ и „Ден на розовата фланелка“.  Скоро тази инициатива на канадските ученици се подема и от хиляди училища по целия свят и през 2011 г. ок. 1 млн. ученици от над 25 страни честваха този ден. Не са малко учениците, които са тормозени от други такива, понякога дори ежедневно. ЗАТОВА НАШЕТО УЧИЛИЩЕ ЩЕ СЕ ВКЛЮЧИ ТАЗИ ГОДИНА В ПОДКРЕПА НА КАМПАНИЯТА. Нека всички се присъединим! В сряда, последният ден на февруари, да се облечем в розово, като с това ще заявим нашата позиция –ТОРМОЗЪТ СПИРА ДО ТУК!

Ако нямате розова фланелка, закачете розова панделка! Уважаеми родители, подкрепете Вашите деца в инициативата!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Абонамент чрез RSS

Актуално

Информация

Контакти

  ул. "Княз Борис I" № 27
     гр. София, 1463

  02/ 9521304

  0879121492

  ou20sofia@abv.bg

  Facebook страница

Google Maps